Прочетен: 6439 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2010 20:44
Много се изненадах снощи , когато попаднах на това четиво. Беше ми хем интересна тази гледна точка, хем си зададох въпросите : Дали в приказките не се крият наистина някакви древни послания ?! Дали са създадени само за развлечение и поука на децата или в тях има и някакъв друг смисъл, щом са просъществували и съхранили толкова години !? И дали не е време вече ние - порасналите деца - да седнем, да прочетем и да преосмислим познатите ни приказки ?! Много ще ми е интересно да разбера езотеричното значение на " Червената шапчица " , " Пепеляшка " , " Котаракът в чизми " , " Али Баба и 40-те разбойника " и т.н.
Приятно четене на всички и дано да се позабавлявате добре с езотеричния прочит на приказката за Пинокио :)))
Историята на дървената марионетка, крие в себе си голям духовен символ, базиран на езотеричните доктрини, който много рядко се обсъжда .Това е един огромен символ на духовността и модерното общество. Долавя се загатване за просвещение в окултни Мистерии.
Зад историята на куклата, която се опитва да стане добро момче, стои потайна духовна история, която се корени в Тайнственото училище по Окултизъм. През очите на посветен, детската история за това да „бъдеш добър”, изпълнена с уроци как „не трябва да се лъже”, се превръща в търсене на мъдрост и духовно просвещение от човек. Грубо откровените коментари на Пинокио обрисуват жестоката картина на модерния свят и може би предвиждат начин да се избегнат капаните му. Чрез думите на автора и литературните препратки, човек може да разбере скритото гностично значение на Пинокио.
Карло Лоренцини, известен още като Карло Колоди , написва " Пинокио" между 1881 и 1883г. в Италия, като разказ на обикновена история, която да се хареса на широките маси, но със скрит смисъл, запазен за тези, които "знаят".
Книгата започва с Джепето, италиански дърворезбар, който превръща парче дърво в кукла. Той й придава човешки черти, но все пак остава безжизнена кукла. Джепето е по някакъв начин Създател , творец, създател на света,върховен разум, творческа сила.Във философската терминология - „малък Бог” на материалния свят – този, който създава несъвършени същества, които са подложени на капаните на материалния живот. Къщата на Джепето е пълна с резбовани от него часовници, които, както знаете, се използват, за да измерват времето – едно от големите ограничения във физичен план. Той е създал прекрасно изглеждаща марионетка, но осъзнава, че има нужда от помощта на „Великия Бог”, който да даде на Пинокио божествената искра, необходима, за да се превърне в „истинско момче” или съгласно езотеричната терминология – в просветлен човек. И така, какво прави той? Той „си пожелава на една звезда”. Той моли „Великия Бог” да изпълни Пинокио с малко от божествената си същност.
Дали това не е Сириус ?
Тогава, „Синята фея”, представителка на Великия Бог, слиза на земята, за да даде на Пинокио искра от Всеобхватния Ум, от „Разума” . Тя дава на Пинокио дарбата на живота и свободната воля. Въпреки че е жив, той все още не е „истинско момче”. Тайнствените училища учат, че истинския живот започва само след просветление. Всичко, случило се преди това, не е нищо друго, освен бавно разпадане. Когато Пинокио пита „Аз истинско момче ли съм?”, Феята отговаря „Не, Пинокио. Изпълнението на желанието на Джепето, зависи изцяло от теб. Докажи, че си смел, честен и щедър и някой ден ще бъдеш истинско момче”.
Темата за самоувереността и самоусъвършенстването е силно вдъхновена от езотеричните учения: духовното спасение е нещо, което трябва да бъде заслужено чрез самодисциплина, самопознание и силна воля.
Това, което следва да се научи тук е, че чрез способите на образованието и постигането на познание, човек може да подобри състоянието на духовното си и морално съществуване. С образование, обработка и братска любов, човек се оформя като създание, което е изпитано от чистата добродетел и заобградено от обхвата на границите си, дадени ни от нашия Създател . Пинокио започва пътуването си като грубо парче дърво и търси начин да изглажда ръбовете си, докато се превърне в истинско момче. Но нищо не му е подадено наготово. Трябва да протече вътрешен алхимичен процес, който да го направи достоен за просветление. Той трябва да премине през живота, да се бори с изкушенията му и използвайки съвестта си (олицетворена от Щурчето Джимини), трябва да намери правилния път. Първата стъпка е да отиде на училище (символ на познанието). След това, изкушенията на живота, бързо започват да пресичат пътя му.
На път за училище, Пинокио е спрян от лисицата Фоулфелоу (име, което не вдъхва особено доверие – foul – англ., „нечестен” и fellow – „другар”, „събрат”) и Котката Гидиън, които го примамват към „лесния начин за успех”. Въпреки предупреждението на съвестта му, марионетката последва съмнителните герои и така е продаден на Стромболи – войнствения организатор на куклени шоута. По време на изпълнението си, Пинокио е запознат с придобивките от „лесния начин”: слава, богатство и дори секси женски кукли.Въпреки това, Пинокио бързо научава високата цена на този привиден успех: той не може да се върне и да види баща си (Създателя), парите, които печели са единствено за Стромболи – „дресьора” му и той вижда каква ще бъде съдбата му когато остарее. Твърде зловещо описание на шоубизнеса, нали? Той всъщност не е нищо повече от... кукла. След като вижда истинската същност на „лесния начин”, Пинокио осъзнава печалното състояние, в което се намира. Той е затворен в клетка като животно и е оставен на милостта на жесток кукловод. Той е подведен към това да продаде душата си. Тогава Пинокио си връща съвестта (Щурчето Джимини) и се опитва да избяга. Но и цялата добросъвестност на света не могат да го спасят – Щурчето не може да отвори катинара. Нищо друго, освен божествена намеса не би могла да го спаси, но не и преди да бъде честен с Феята (божия пратеник) и най-вече – честен към себе си.
Влезнал в правия път, Пинокио отново е спрян от Лисицата Фоулфелоу, която го примамва да отиде в „Острова на насладата” – място, без училище (познание) и закони (морал). Децата могат да ядат, пият, пушат, бият и унищожават каквото и когато си поискат, всичко това под зоркия поглед на Кочияша.Островът на насладата е метафора за „скверен живот”, характеризиращ се с невежество, търсене на постоянно удоволствие и задоволяване на най-низшите импулси. Кочияшът поощрява това поведение, защото знае, че това е перфектния метод за създаване на роби. Момчетата, които напълно са се отдали на този глупав начин на живот се превръщат в магарета и са експлоатирани от Кочияша да работят в мина. Още едно доста грубо обрисуване, този път на масите от невежи.
Пинокио и той започва да се превръща в магаре. В езотерични термини – той е по-близо до материалната си същност, представена чрез това инато животно, отколкото до духовното си АЗ. Тази част от историята е литературно отнасяне към Метаморфозите на златното магаре. / Метаморфози описва приключенията на Лусий, който е изкушен от чудесата на магията и заради глупостта си се превръща в магаре. Това води до дълго и трудно пътуване, като накрая той е спасен от Изида и се присъединява към нейния Мистериозен култ. /
Тази история много наподобява на Пинокио – по сюжет, по духовен символизъм и темата си за окултно посвещение.Пинокио отново възвръща съвестта си, избягва от затвора на скверния живот и от Острова на Насладата.
Посвещението
Пинокио се завръща у дома, за да се събере с баща си, но намира къщата празна. Той научава, че Джепето е бил погълнат от огромен кит. Тогава куклата скача във водата и се оставя на кита да го погълне, за да намери своя Създател. Това е финалното му просветление, в което той трябва да избяга от тъмнината на невежия живот (символизиран от утробата на огромния кит) и да получи духовна светлина.
Тук , Карло Колоди е бил вдъхновен от класическа история на духовно просвещение: Книгата за Йона. Срещана в християнството, исляма и юдаизма, „Йона и кита” е книга, която се чете и в училищата по мистерии. Манли Хол обяснява окултното значение на „Йона и кита”: „Когато се използва като символ на злото, рибата представлява земята (нисшата природа на човек) и гробницата (гроба на Мистериите). Йона е стоял три дни в корема на „голямата риба”, както Иисус е бил три дни в гробницата. Няколко бащи на ранната църква смятат, че „кита”, който поглъща Йона е символ на Бог Отец, който когато нещастния пророк е изхвърлен зад борда, приема Йона в себе си, докато намери безопасно място. Историята на Йона е наистина една легенда за просветление в Мистериите, а „голямата риба” представлява тъмнината на невежеството, която поглъща човек когато той е изхвърлен зад борда на кораба (ражда се) в морето (живота).” – Манли Хол, Тайните учения на всички времена.
Пинокио преминава през изпитанията на просветлението и излиза от мрака на невежеството. Той излиза от гробницата възкресен, също като Иисус Христос. Сега вече е „истинско момче”, просветлен човек, който е разкъсал оковите на материалния живот, за да прегърне по-висшата си същност. Щурчето Джимини получава голяма златна значка от Феята, представляваща успеха на алхимичния процес на трансформиране на съвестта на Пинокио от груб метал в злато. „Тежката работа” е вече свършена. Какво остава да се направи? Откачено парти с акордеон, разбира се!
В заключение
Погледната през очите на просветен, историята на Пинокио вместо да бъде серия от случайни приключения, се превръща в дълбоко символна духовна алегория. Подробности , които са привидно безсмислени, изведнъж разкриват езотерична истина или най-малкото прекалено откровен социален коментар. Вдъхновен от метафизични класики като „Метаморфози” и „Йона и кита”, авторът Карло Колоди написва модерна история за просветлението. Имайки предвид многобройните преиздавания на „Пинокио” и успехът му по света, бихме могли да кажем, че целият свят е станал свидетел на неговото просветление, но много малко хора са го разбрали напълно. Историята на Пинокио е пример за една по-благородна страна на окултните техники. Борбата за достигане на по-висше ниво на духовност чрез самоусъвършенстване е универсална тема в повечето религии.
източник : http://www.vigilantcitizen.com/
или и по това време е имало замърсяване на реките от химични заводи...
Черното момиче е изнесло от реката черно сандъче, а златното е извлекло златно...
Така да се каже приказката е за успешното извличане на черни и цветни метали по онова време... :))))))))))))))
Успешно развите на металургията... :)
Склонна съм да се съглася с твоето виждане, като добавя само, че в реката бабата е извършвала нещо като духовно пречистване (донякъде ми напомня кръщение), което е достъпно само за избраните... :)
10.12.2010 09:36