Приказката е основно средство на древното българско учение – тангризъм - за предаване на неговите тайни : екзотерично – за широк кръг хора и езотерично (тайното), което се е предавало винаги само между посветените – от посветен на посветен. Фолклорният сакрален разказ носи разширена кодирана информация за живота, работеща на подсъзнателно ниво в човека. Тъй като българите (душите на българите) идват от съзвездие Еднорог и са пратеници на Централното слънце (Танг-Ра), те вече са посветенидуши – служители и учители на нееволюиралите души от планетарнитесистеми на Вселената. Затова те прилагат метода  Приказка за кодиране на информация, която на ниво подсъзнание достига до ума и той си припомня знанието. Припомнянето става явно, когато информационното поле на лявото полукълбо открие знанието като обективна реалност. Резултатът е един, но многопланов – започва интуитивно, подсъзнателно прилагане на знанието, без да е ясно откъде идва то. Това е осенението - източник на изключителната изобретателност на българите, на необяснимата им адаптивност и устойчивост. Всяка приказка „кодира” идеи в мозъка,които рефлектират в битието и се появява една феноменална способност на съзнанието – находчивостта. Находчивостта е умението бързо, неочаквано да ни хрумне вариант за решаване на проблемите или ситуациите. Находчивостта е качество на нашето мислене, на интуитивния ни разум.   А ето и малко приказки , разказани за пораснали вече деца J)))         ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ   Тангризмът разглежда приказката „Златното момиче” като кодирано знание за епохата на сътворението на хората и по-точно на първите Пет коренни раси / няма нищо общо с цвета на даден етнос / през които минава човечеството по пътя на своята интелектуална еволюция, преди да достигне духовно ниво. В приказката се отразяват морално-етичните проблеми на Пета коренна раса – сегашната. Този код намираме в течащата река, чиято вода е бистра, планинска. Можем да я наречем още бяла вода. Всеки цвят на реката, който се сменя, съответства на една от коренните раси, на една от основните епохи на еволюцията. До момента са изминали Пет коренни раси. Всеки цикъл ражда и носи своя цвят на кожата на хората от земното човечество, затова момичетата се оцветяват в съответния цвят на реката. Зеленият цвят не съответства на човешка раса, а на епохата на Растителното царство, без което животът е невъзможен. Живите души (животни и хора) се появяват на планетата тогава, когато този цикъл напълно приключва. Обстановката, в която се развива действието, е принципно конфликтна – мащеха, заварена дъщеря и собствена дъщеря. Нарушен е естественият ход на нещата. Нарушено е семейството. Понеже семейството е образ на  Човечеството, то може да направим извода, че е нарушен принципно ритъмът на живот на хората, на всички хора.Двата основни персонажа – двете момичета са бъдещите родоначалнички на човешки родове. В общочовешки аспект момичетата илюстрират Световната майка, затова тяхната задача, поставена на подсъзнателно ниво от Небето, е да изразят поведение, характеризиращо ги като бъдещи майки на човечеството. От друга страна Старицата, която е в ролята на образ на Посветената душа, посредничка на Небето, има тежката задача да избере и повери на едното от момичетата бъдещето на цяла епоха от еволюционното развитие на хората. Тя става орисница на Човечеството за цяла коренна раса, защото качествата на момичетата ще станат един ден наследствени качества на всички хора от расата. Тук сакралната информация достига до много дълбок проблем – Пета коренна раса е расата на преобръщението, на просветленото съзнание . Златка има добро възпитание и затова възложените й задачи не я затрудняват. Естествено следствие от това високо ниво е преминаването на душата и тялото й на ново ниво – духовното. Приказката определя този процес с кода златно. Златото е светлината на нейната аура. Цветът на водата на реката, в която потапят Златка, освен че дава информация за цвета на кожата и расата, говори и за светлината на аурата на човека. Днес Християнската църква съвсем основателно определя ореолите на своите святи хора като златни. И това знание не е случайно, а е носено от хилядолетия от посветените като символ на еволюирало съзнание. Много е важно да запомним тази подробност – на съзнанието, заради което ореолът се прави само около главата. От приказката разбираме още, че в Човешкия род има два основни типа хора – на пробудените души и на тънещите в невежество и себичност хора. А от края на приказката става ясно, че за новата раса ще бъдат предпочетени само духовно развитите хора – децата на Златка, златното момиче. Да обърнем внимание и на два много интересни символа. Те сякаш се предават почти механично, защото в приказките всички животни могат да говорят. Животните на бабата свободно изказват своите чувства. Когато обаче трябва да изразят цялостното си отношение към двете момичета, употребяват думи, които са лишени от яснота и превод: „пок” и „къх”. В сакралните езикови знания на тангризма думичките „пок” и „къх” имат конкретно значение. „ПОК” означава добрата проява на огъня, а „КЪХ”– лошата. Майките и днес употребяват към малките деца предупредителното „къх, къх”, което означава - пари, ще се опариш! Запазването на тези два символа доказва красноречиво защо всички съществени знания в тангризма се предават чрез приказките. Митовете и приказките са най-дълголетните творения на човешкото творчество. Те не стареят, а информацията закодрана в тях никога не губи своето значение!     ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА     Приказката разглежда и разкрива знанията за развитието на Седем- те коренни раси като големи цикли, Седемте подцикъла на всяка от тях и по-специално на Пета коренна раса – описаната в анализа на предишната приказка - раса на духовната пробуда. Седемте деца на Козата - козлетата, са всъщност Седем образа на седемте Коренни раси, както и на седемте Подкоренни раси във всяка Коренна раса. Приказката „Седемте козлета и вълкът” е приказка за връзката между последния и първия цикъл в две съседни Коренни или Подкоренни раси.Седемте козлета са деца на Козата – Световната майка, от които най-малкото козле е новото начало – връзката между два цикъла. Затова козлето се крие и се спасява в Комина (Небето) или Часовника – Времето, Периодът на цикъла. В прастари времена козлето се спасява, като минава през комина и се качва на покрива - излиза извън сградата, а след това влиза в стаята заедно с Ловеца и Майка си, разказвайки им какво е станало. Така то символично излиза от цикъла и влиза в новия цикъл. Но и съвременният вариант за скриване в часовника удовлетворява напълно вложената информация за започването на новия цикъл – новото време. Приемаме тази новост, въпреки че часовникът е открит преди няколко века, а коминът е стар колкото човечеството и огъня. Символът комин е свързан със символа огнище. Огънят е изключително важен символ, защото в древността символът „огнище” е представлявал идеен образ на енергийни процеси от чисто космичен характер, проявяващи се в края на всяка Голяма пулсация. Огънят е символ на Новата пулсация. Той, като четвърта стихия, има качеството да пречиства, да изгаря плявата и унищожава ненужното. Всяка голяма пулсация, респективно всеки неин малък цикъл, завършва с обновяващите потоци на небесния огън. Като образ огнището символизира бита и живота. Така структурата огнище – комин се явява  образ на  преминаването от едно състояние в друго, както и на връзката Земя – Небе.Йоан Кръстител обеща на човечеството, че „идващият след него ще кръсти хората с огън”. Огненото кръщение е най-високата степен в посвещенията на учениците на Светлата Йерархия. По аналогия се разбира, че козлето е преминало през това пречистване и затова е успяло да се спаси, а оттам да спаси и целия род - чрез образите на неговите шест структури – другите козлета, братчетата му. Всеки последен цикъл от всеки по-голям период на развитие завършва винаги със същества, способни да пренесат качествата на предишното ниво в следващото. Ние приемаме напълно идеята за часовника, в който се крие козленцето, защото когато Времето настъпи и цикълът приключи, козлето ще изскочи от утробата на Часовника и ще дочака Освободителя – Ловеца. Тогава вълкът – небитието ще бъде принуден да върне за живот всички стари цикли (погълнатите козлета), които отново стават седем. Тази идея разкрива знанието, че във времето на развитието и апогея на всяка подраса, независимо от нея, вече развитите в предишни цикли подраси (народи) не изчезват, а продължават своето развитие, но нямат водещ характер за човечеството. Ловеца символизира идващото отвън ново Начало, олицетворява Вселената - наблюдаваща развитието на земните хора - чрез своите посветени пратеници, които се явяват винаги, когато човечеството е в криза или завършва някой от циклите си.Изяждането на козлетата от вълка е именно тази екстремна ситуация. Присъщото за хората любопитство и събудените чувства по време на че- тенето на приказката извършват дейност на подсъзнателно ниво, но тя остава приоритет само за душите, успели да преминат на по-високо вибрационно ниво, на тези, които са се вживели в подвизите на героите – съпреживяват ги. А не всички читатели са на това ниво. В приказката „Ян Бибиян” се обръща специално внимание на възможността душата да достигне най-високото в еволюцията духовно ниво за нашата планета – 144,когато душата става посветена душа.

/ Следва /

източник :  http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/spas.mavrov-bg.sakralni.valshebni.prikazki.pdf

и в останалите приказки се крие закодирана информация и едва ли само ние българите сме толкова специални. Навремето съм чела страшно много приказки на всички народи, приказките на Шехерезада ми бяха едни от лйюбимите, там също има закодирани много истини за живота на хората.

Здравей! Естествено, че във всички приказки има послания. Просто сега съм на вълна - изучаване на българските приказки. Е, няма да пиша за всички де, само за Ян Би Би Ян , но следващия път. Пък после ще потърся нещо и за Шехерезада / там със сигурност ще се сблъскаме с още по-древни предания /

Защото именно това е Мисията им на Земята от незапомнени времена: да носят просветление и мъдрост на човешкият род. В книгата си Спас Мавров посочва именно този факт... Древните Знания са се предавали единствено по устна традиция, заради енергийната и сътворяваща сила в тях. Имало е как да се напише, но е съществувала забрана, за да не попадне в неподходящи люде и да бъде употребена против човешкият род.
Затова днес историци и археолози не могат да намерят материални артефакти, за да докажат тази теория. Но народната памет е много по-жизнена от разни плочки и съдове от глина... И ПОМНИ ПРОИЗХОДА НА МЪДРОСТТА... А и древните българи - мъдреци - са дарявали знания без да искат в замяна да се споменава източникът: нали всичко е за ЧОВЕЦИТЕ... И ето, днес много народи разказват МЪДРОСТТА БЪЛГАРСКА, като заявяват: ние сме началото и люлката на Човешката Цивилизация... Да, ама не...
С уважение - към всичко публикувано в твоя блог, чета с удоволствие: Дима/divna8

Напълно сам съгласна с теб - "древните българи - мъдреци - са дарявали знания без да искат в замяна да се споменава източникът: нали всичко е за ЧОВЕЦИТЕ...". А и в другите си книги Спас Мавров разказва точно за мъдростта на древните българи. Много ми харесва мисията ни, която казваш ,че имаме - "именно това е Мисията им на Земята от незапомнени времена: да носят просветление и мъдрост на човешкият род". Дано обаче по-скоро и другите народи да го осъзнаят и признаят ! Та нали казват, че и космическия език бил прабългарския ! Страшно ми се иска всичко това да се окаже ИСТИНА някой ден. :))))

И, ако учените-историци и археолозите си вършеха добросъвестно работата, всичко вече щеше да е известно на света. И сега е известно, точно за това се измислят какви ли не прийоми и спънки, за да се заглуши гласа на ИСТИНАТА...
Бъди уверена - близо е часът, когато ще се разчуе мъдростта на българите - от древността до днес и в бъдното!
Хубав постинг, вдъхновяващ !

"Бъди уверена - близо е часът, когато ще се разчуе мъдростта на българите - от древността до днес и в бъдното!" - Дано наистина това се случи най-накрая : )))