Приказка за топлите пухчета
от Клод Щейнер, 1969 г.

Някога, преди много години, щастливо живееха Тим и Маги заедно със своите деца Джон и Луси. За да разберете, колко щастливи са били те, трябва да знаете, как изглеждаха нещата тогава.

В онези щастливи дни всеки получаваше малка, мека пухкава Торбичка, когато се роди. Така човек можеше да си вземе от нея Топло Пухче по всяко време. Топлите Пухчета бяха много търсени и когато някой получаше Топло Пухче, това го караше да се чувства топло и леко навсякъде.
В онези дни беше много лесно да получиш Топло Пухче. Достатъчно беше някой да дойде при теб и ти каже: “Бих искал Топло Пухче” и ти веднага му даваш от своята Торбичка Пухче, голямо, колкото детска длан. Когато Пухчето поеме от светлината на деня, то се засмива и разцъфва в голямо мъхесто Топло Пухче. Поставено в ръката, на рамото или върху устните на човека до вас, то се поема от кожата му и прави човек да се чувства добре. Наоколо винаги имаше достатъчно от тях и така всеки се чувстваше добре и беше щастлив през по-голяма част от времето. За тези, които не получаваха достатъчно от тях имаше опасност да се разболеят от сбръчкаване на гръбначния стълб, дори да умрат.

Един ден лошата вещица, която правеше мехлеми и цярове за болни хора се ядоса, защото всеки беше така добре, чувстваше се така щастлив и никой не купуваше от нейните мехлеми и цярове. Вещицата беше умна и изработи много пъклен план. Една прекрасна утрин, докато Маги играеше с дъщеря си, тя се прокрадна до Тим и му прошепна в ухото: “Погледни, Тим, всички тези Пухчета, които Маги раздава на децата. Знаеш ли, че ако тя продължи да ги раздава, те ще свършат и няма да остане нито едно за теб?”

Тим се изненада. Той се обърна към вещицата и попита: “Нали не искаш да кажеш, че Топлите Пухчета в нашата Торбичка може да свършат и да не можем да си вземем винаги, когато искаме?”
Вещицата отговори: “Точно така става, когато те свършат и повече никога няма да имаш от тях”. С тези думи тя отлетя на своята метла, смеейки се и крякайки по целия път.

Тим прие тези думи много при сърце. Той започна да отбелязва всеки път, когато Маги даваше Топли Пухчета. Беше много загрижен, защото много обичаше Топлите Пухчета на Маги и не искаше да се откаже от тях. Сериозно мислеше, че тя не трябва да раздава толкова много от тях на децата и другите хора.

След това всеки път, когато видеше Маги да дава Топли Пухчета на някого, той започваше да се сърди и оплаква и понеже Маги го обичаше много, тя престана да дава Топли Пухчета на другите хора толкова често и започна да ги пази само за него.

Децата наблюдаваха това и скоро започнаха да мислят, че не е редно да се дават Топли Пухчета винаги, когато ти поискат. Те внимателно наблюдаваха родителите си и когато някой от тях даваше твърде много Топли Пухчета на другия, те ставаха ревниви, недоволстваха, дори правеха разправии.
И въпреки, че винаги имаше Топли Пухчета за тях, те започнаха да се чувстват виновни винаги, когато ги даваха на други и затова станаха стиснати и даваха все по-малко и по-малко от тях.

Преди идването на вещицата, хората се събираха на групи и никой не пресмяташе по колко Топли Пухчета даваше и получаваше. След идването на вещицата, хората започнаха да се срещат по двама и да пазят Топлите Пухчета само за тях. И ако някой не внимаваше и ги раздаваше и на други, после се тревожеше, че може да обиди някого. Така те си даваха, все по-малко и по-малко Топли Пухчета и се чувстваха, все по-зле и по-зле. Вече много хора купуваха цярове от вещицата, но не изглеждаше те да им помагат.

Хората скоро усетиха недостиг на Топли Пухчета и започнаха да страдат от липса на топлина. От това, някои хора се поболяха от сбръчкаване на гръбначния стълб, а за други тази липса се оказа смъртоносна.

Нещата се влошаваха. Лошата вещица, която наблюдаваше всичко това се обезспокои /та нали умрелите хора не могат да купуват мехлеми и цярове?/.

И тя измисли нов план. Всеки можеше да получи безплатно торбичка, много приличаща на тази с Топлите Пухчета. Но вътре в торбичката на вещицата имаше ледени бодли. Тези Студени Бодли не караха хората да се чувстват топло и леко, напротив, те се чувстваха студени и бодливи. Все пак Студените Бодли бяха нещо повече от нищо и поне спасяваха хората от сбръчкане и смърт.

Сега вече, ако някой помолеше за Топло Пухче, хората, които бяха загрижени да не се изчерпят техните запаси, отговаряха: “Не мога да ти дам Топло Пухче, но вместо това не би ли искал Студен Бодил?”

Когато двама души се разхождаха заедно, те имаха желание да си разменят Топло Пухче, но вместо това си разменяха Студени Бодли. Така, сега хората не умираха , но се чувстваха много нещастни и много студени и бодливи.

След идването на вещицата, нещата се усложниха много. Имаше все по-малко и по-малко Топли Пухчета и ако някога бяха безплатни, като въздуха, сега бяха особено скъпи.

Хората правеха всичко възможно да получат Топло Пухче. И тези, които не можеха да срещнат толкова щедър партньор, трябваше да работят много за да могат да си купят.

Някои хора ставаха “известни” и получаваха много Топли Пухчета без да дават нищо в замяна. Тогава тези хора продаваха своите Топли Пухчета на други “неизвестни”, които много се нуждаеха от тях за да чувстват, че живота си струва да се живее.

Друго, което се случи, беше, че хората можеха да получат Студени Бодли свободно и навсякъде. Те бяха бели и мъхести и много наподобяваха Топлите Пухчета. Тези Синтетични Пухчета бяха Фалшиви Топли Пухчета и причиняваха допълнителни проблеми.

Когато няколко души бяха заедно, те свободно си разменяха Фалшиви Пухчета и очакваха от това да се почувстват по-добре, но се разделяха разочаровани, тъй като се чувстваха по-зле. Хората бяха много объркани, но никога не си признаваха, че това е защото дълго време си бяха разменяли само Фалшиви Пухчета.

Ситуацията стана много угнетяваща, а всичко беше започнало с идването на вешицата, която накара хората да повярват, че един ден могат да свършат Топлите Пухчета в тяхната Торбичка.

Не след дълго, в тази нещастна страна се появи млада жена. Тя изглежда не беше чула за лошата вещица и не се безспокоеше, че нейните Топли Пухчета могат да свършат. Тя ги раздаваше свободно, дори без да я помолят. Нарекоха я Едрата Жена и не харесваха, че тя даде на децата идеята да не се безспокоят от привършване на техните Топли Пухчета. Децата я харесваха много, защото се чувстваха добре около нея и скоро започнаха да следват нейният пример - да си разменят Топли Пухчета, винаги когато поискаха.
.
Това накара възрастните да се обезспокоят. За да предпазят децата от изчерпване на запасите им от Топли Пухчета, те се обърнаха към съда.
Съдът обяви за криминално престъпление необмисленото и без лиценз даване на Топли Пухчета, но много от децата, изглежда не се интерисуваха от това решение и продължаваха да си дават Топли Пухчета винаги, когато желаят и винаги, когато им поискат. И защото това бяха много и много деца, също толкова възрастни изглеждаха готови да тръгнат по техния път.

Засега е трудно да се каже, какво ще се случи – дали законите на възрастните ще спрат спонтанността на децата?
Дали много от тях ще се присъединят към Едрата Жена и децата за да си дадат шанс да повярват отново, че ще имат винаги, толкова Топли Пухчета, колкото се нуждаят? Ще си припомнят ли дните, към които децата искат да ги върнат, когато имаше Топли Пухчета в изобилие и те се раздаваха безплатно?

Движението обхвана цялата страна и вероятно продължава и там, където вие живеете. И ако вие искате, а аз се надявам, че това е така, можете да се присъедините и свободно да поискате и давате Топли Пухчета и да се чувствате толкова обичани и здрави, колкото само вие можете.

http://www.tacenter-bg.org/story.htm

представляват добрините, които си правим един на друг, в основата на което стои любовта. Напоследък тя е дефицит в общуването между хората. Случва се да я раздаваме на най.близките си хора - съпруг, деца, родители, тесен кръг от приятели. На останалите хора, раздаваме само фалшива любезност-добър ден, как сте и толкова. Болшинството от хората не са състрадателни към нещастията на другите, не им помагат, когато изпаднат в беда. Те си мислят, че това на тях няма да се случи и се ограждат с бодли. Идва момент обаче, когато лошото идва и при тях, но вече няма кой да им се притече на помощ, защот в тяхното обкръжение са останали хора, като тях, с фалшиви бодливи пухчета. Това явление за съжаление взима все по-широки размери. Когато се появи някоя добра душа, която да раздава пухчета, то тя се разпъва на кръст. Типичен случай е блогерът качак, който създаде първата комуна за лечение на наркомани, който направи фондация за да финансира това свое мероприятие. Той не само лекува младите хора, изпаднали в наркозависимост, но се грижи и за тяхното внедряване в живота, намира им работа, жилища и т.н. Сега из цяла България ходи да изнася лекции на младежите като превантивна мярка против наркотиците. Дадоха му грамота за всичко това от Академията, но се намериха тук няколко блогера, които да плюят срещу него, намериха и за какво да се хванат. Много жалко, няма скоро да имаме торбички с много пухчета, които да раздаваме безрезервно на другите, така мисля. Виж за какво говоря:
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2010/05/17/kradecyt-vladimir-kachakliev-ka4ak-s-gramota.546603

Жалко наистина! А колко ще е хубаво да раздаваме пухчета ! Това е писано през 1969г. а колко е вярно и днес. Почти навсякъде се сблъскваш със Студени бодли. Ще рече човек , че никой не иска да бъде здрав и обичан, или по-точно - май всички са забравили какво е да си обичан и да даряваш обич и топлота ! И дано най-накрая законите на възрастните бъдат победени от спонтанността на децата !!!

...... от 100 км се вижда как душевното "осакатяване" и ваксинирането на завист и лошотия още в детска възраст разболява големия вече човек и той става неспособен нито да обича, нито да помага, нито да раздава. Още веднъж потвърждение на тезата колко важни са първите години от живота на детето, кой е при него - мама, баба или възпитателя от детския дом и как всъщност не детето навлиза в живота на големите, ами ние, възрастните, нахлуваме в техния свят и ги правим част от "НЕ"-света. НЕ-света е онзи свят, в който ние живеем - НЕ пипай, НЕ тичай, НЕ говори, НЕ стъпвай в локвата, НЕ се мокри и т.н. ......... а всичко навсичко можеше да си раздаваме топли пухчета....

п.п.: kasnaprolet9999, преди малко видях, че си писала коментар в блога ми под поста за пролетта..... чудя се аз ли докарах тези облаци и студ с онова превъзнасяне?!? Благодаря за хубавите думи все пак! :)

И като си помисля - децата май първо най-добре се научават да казват думичките " НЕ" и "НЯМА" ! А да ти кажа, толкова топло и хубаво ми стана на душата , като прочетох за тези пухчета. Наистина си помечтах и се преносох в този " пухест " свят :))) Прекрасно би било да е така , нали ?!!

Много хубава приказка.

Знаех си ! Радвам се, ако си се почувствала малко по-добре !