„О, свещена простота!” - O sancta simplicitas! / Ян Хус /
„О, най-страшна опасност, когато си скрита!” – O pessimum periculum, quod opertum latet! / Публий Сир /
„О, колко празнота има в нещата!” - O quantum est in rebus inane!
„О, Неразумни Юроде ! ” - / Паисий Хилендарски /
„О, вече стига!” - Ohe, iam satis!
Повод за поредния ми гневен постинг е един коментар от постинга на panazea :
а именно : 43. анонимен -
15:38 - ……Съгласете се, че децата са безполезни, докато не станат възрастни и всеки гледа дете с цел то да стане възрастен, а не да остане един безполезен, умствено недоразвит организъм.
Ето, това е, Дами и Господа !!!! Съжалявам, Пан, но не мога да не се хабя ! Просто – не мога да се сдържа ! Не мога да си затворя очите за поредната човешка простотия !
О, безмозъчен анонимнико ! Как не ти трепна ръката , когато написа – децата са безполезни !!! Най-добре, ако все още нямаш деца, иди да се кастрираш, за да не създадеш някое „Безполезно дете” около теб, да ти се пречка ! А ако вече имаш такова – вземи го подари на някой, който се нуждае от него !!!
Та нали „с децата ни светът се подновява всеки път” ! Не знаех, че децата се гледат с някаква определена цел ! Напротив, мисля че почти всички родители, подсъзнателно искат децата им да не порастват никога ! Просто така – да си останат винаги деца !
И защо ли сме готови на хиляди лишения, в името на тези „безполезни” ? Защо ли сме готови да гладуваме, но да има за тях – „безполезните”- хляб на масата ?
Защо ли сме готови пак за тях – „безполезните” – да ги защитим, дори с цената на живота си, ако е нужно ?
Какво безполезно видя в дечицата , о анонимнико????
Ще спра дотук, защото много гняв напира в момента в мен, а по-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв!
По-надолу ще си послужа с една християнска беседа от
http://www.stanimir.hristianstvo.net
Ако не станете като децатаМатей 18:1-4 „В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.”
Всички обичаме малките деца и им се радваме. В децата има нещо ценно, нещо, от което възрастните се нуждаят.
Някой ще каже: „А защо като малките деца?” Какво има в децата, което липсва в нас, и което трябва да стане наше притежание?
1. Малките деца имат големи сърца. Точно тези големи сърца привличат възрастните и предизвикват любовта им. Те може да нямат знание като нас за много неща, много неща може да не ги разбират, но има нещо, в което те, за разлика от нас, приличат на несъгрешилите Адам и Ева. И това нещо е сърдечната невинност и чистота, неосквернена от дървото на познаването на доброто и злото.
2. Следващо нещо в детската природа е незлобието, липсата на омраза и отмъстителност. Някой може да набие две деца или те сами да се сбият помежду си. Но интересното тук е, че след малко, се приемат така, и са в такова състояние, сякаш нищо не е било. При възрастните не е така. Те реагират остро, мразят се, карат се.
3. „Защо обичаме малките деца? Защо за нас те са сладки?” Защо? Защото те не се настройват срещу нас, освен това нямат задни мисли. Децата няма да ни одумват. Те няма да говорят лошо за някого, нито да му се скарат. Да сте забелязали някое дете да се кара на възрастен?
4. Всеки вижда в децата чистата им душа. Те нямат разбиране за греха и за злото, както възрастните имат.
5. Малките деца имат отлична способност да забравят злото. Те не разсъждават за него, не анализират лошите постъпки на другите, не се вглеждат в недостатъците им, и дори не ги забелязват. Яд също не се задържа в тях. Колко от възрастните хора могат да се похвалят с това?
6. Малките нямат осъдителен дух. Не си отмъщават, не поддържат тайно злоба в себе си. Те не гледат с едно око на един човек, а на друг – с друго, както често правят възрастните. Мисля, че детето няма съзнание да бъде грубо към някого, както правят възрастните.
7. Децата не планират предварително някакъв грях или зло в себе си.
8. Друго ценно нещо в природата на децата е тяхната готовност да се доверяват, да вярват без съмнение и умуване. Много от нас знаят случката на бащата с малкото дете. Той слязъл в избата и казал на детето си: „Скачай вътре, аз ще те хвана!” Детето казало: „Аз не те виждам в тъмното!” А бащата казал: „Няма проблем, аз те виждам и ще те хвана!” Детето се хвърлило с вяра и се намерило в ръцете на баща си. Ето това е детската вяра и доверие. Дори ако го лъжеш, то пак ти вярва.
9. Детето приема хората с тяхните слабости. Така ли е с възрастните обаче? Забелязано е, че децата бързо се привързват, обичат и доверяват. Ние доверяваме ли се така бързо и обичаме ли хората? Малките са и непретенциозни, за разлика от възрастните. Светският дух не ги владее, не се притесняват с какво ще се хранят и обличат. Ние правим ли така? Вероятно много от възрастните са изгубили това, което е в децата – чистотата, скромността, честността.
10.Идвало ли ви е наум, че малките деца, поради своята неопетнена природа, без да съзнават, изпълняват принципите за святост в Библията. Това може да не се случва винаги, но става често. Много възрастни, обаче, са изгубили това състояние на децата.
Заслужава си да помислим върху характера на малките деца. Изборът е наш и ние трябва да решим това непременно! Господ да ни помага!
Не се коси, Джуд, той няма да те разбере! Даже ще сеобиди, защото смята, че е казал нещо "много умно"...
Но аз те разбирам и подкрепям, защото знам, че ДЕЦАТА са УЧИТЕЛИ на нас, възрастните... И - както винаги - който мрази да учи, счита безполезни учителите :(
Как може изобщо някой да има такава нагласа към тези ангелчета........
:)
Иначе вече нищо не ме учудва..... майки, които искат да се оттърват от "бремето" отглеждане на собствените си деца, пренавити родители, нихилисти и ред още безполезници..... като анонимния!!! Знаеш ли, съжалявам го..... имаш ли представа колко е празно в него за да напише подобно нещо? Колко е ограничен? И колко нещастен!!!!!
Ама ти ми хареса :)))))))))))......... ще ги избием молците и още как! :)
И после - що не раждали младите, ами чакат да станат на 60 години, за да си отговорят на въпроса - КАКВА МИ Е ЦЕЛТА , ЧЕ ДА СЪЗДАМ И ОТГЛЕДАМ ДЕТЕ ?
Мисля, че и до 122 години няма да намерят задоволителен отговор.
И после - що не раждали младите, ами чакат да станат на 60 години, за да си отговорят на въпроса - КАКВА МИ Е ЦЕЛТА , ЧЕ ДА СЪЗДАМ И ОТГЛЕДАМ ДЕТЕ ?
Мисля, че и до 122 години няма да намерят задоволителен отговор.
Юли, тоя мухозол има ли го още?!?! Брех, то ако и децата с цел ги създаваме......
16.06.2010 11:20
И после - що не раждали младите, ами чакат да станат на 60 години, за да си отговорят на въпроса - КАКВА МИ Е ЦЕЛТА , ЧЕ ДА СЪЗДАМ И ОТГЛЕДАМ ДЕТЕ ?
Мисля, че и до 122 години няма да намерят задоволителен отговор.
Ами - така е! Я виж онази русенка и тя цели 60 години чакала и после какви ги накъдри!!! Луда работа!!!
16.06.2010 11:23
"Странно нещо сме това, родителите. В даден момент почваме да живеем изцяло чрез децата си и вярата ни в техните способности е патологично отрицание на действителността. Колегата ми Том има на стената в офиса си смразяваща кръвта рисунка, сътворена от 5-годишния му син. Представете си един оранжев кашалот с екзотично кожно заболяване и няколко зловещи зеленикави пипала. „Това съм аз!”, гордо сочи Том, но аз лично не бих избързал да го сложа в усмирителна риза, защото го разбирам. Той страда от неизлечима родителска болест която ни кара да виждаме шедьоври в драсканиците на децата си, да снимаме с видеокамери всяка секунда от училищната пиеса и да вярваме, че всеки кош, отбелязан от сина ни, е сигурен знак за бляскаво бъдеще в НБА. Идва момент, в който собствените ни успехи стават незначителни и всичките ни надежди са свързани с децата."
Бъди благословена!
Ние ще си останеме деца!