Прочетен: 5556 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2012 13:26
На това на пръв поглед странно решение е заложил британският актьор, режисьор и преподавател Рекс Дойл.
На 22 и 23 юли Шекспир пак беше гост на пазарджишкото село . В двора на ОУ „Константин Величков”, под открито небе, обсипано със звезди, се състоя премиерата на спектакъла „Много шум за нищо”.
И тази година Дойл, заедно с две свои асистентки от Острова, въвлича публиката в света на средновековната драматургия. И в това няма нищо случайно - той е специалист по Шекспир и го поставя както с млади актьори, завършили Пловдивския университет и НАТФИЗ, така и с ученици от единстветата по рода си Детска Шекспирова театрална школа в с. Паталеница.
/Може да изгледате кратък репортаж : тук /
Артистите присъстват на магнетичната сцена в двора на селското училище, облечени във военни и официални костюми, а публиката е разположена в кръг около пълния с вода шадраван.
Ежегодните представления в Паталеница се помнят с атрактивните боеве с шпаги, огньове, участието на коне, магаре, мотори и барабани, факелни и улични шествия, както и с обиграване на цялото сценично пространство - училищната сграда, двора, алеите, дърветата.
Неколкократно действието се е пренасяло и в сградата и двора на уникалната средновековна църква-музей „Св. Димитър".
Тази година ,след двата премиерни спектакъла, участниците в постановката имат готовност за гастрол във всички населени места, от които получат покана.
Ще си позволя да Ви разкажа още малко за това необикновено селце, свито на десетина минути път от Пазарджик.
Попадайки в него , ще усетите, че хората живеят по друг тертип, описват деня си като обикновен, но той не е такъв. Гледат на настоящето си като на преддверие към бъдещето, но то е повече продължение на миналото, което така ревностно съхраняват.
А училището в центъра на предпланинското селце е приютило толкова много идеи, амбиция и ентусиазъм, колкото отдавна не съм срещала.Почти цялата дейност в училището е насочена към проекти, които имат пряка връзка с дейността и работата на децата в него.
Водени от известния етнограф Александър Арнаудов и художниците Васил Петров и Ангел Ташков, децата посещават и изучават култовите места в района. Своите впечатления те изразяват чрез средствата на изобразителното изкуство.
Един ден , както рисуват в двора на манастира "Св. Св. Петър и Павел" край с. Паталеница, децата изчезват. С голямо удивление ги намират в манастирската черква да ... рисуват икони. И така, от 2000 година се ражда школата по иконопис.
Ръководителят на школата - Ангел Ташков - е виртуозен майстор на дърворезбовани икони. Материалите са безплатни за малките художници. Те вече имат няколко изложби - една в София и три в Пазарджик. Голямо е изумлението на Пловдивския митрополит Арсений, когато през 2002 г. вижда оригиналната постоянна изложба на икони в училището.
Свети Йоан Предтеча
Художник: Иван Господинов, 14 г.
Проектът Училище следобед е да се използва свободната база в училището и читалището и след часовете децата да остават и да се занимават всеки с каквото му е интересно. Той е в рамките на една година - 2010 - но и досега дейностите продължават да се развиват.
Възобновена е и дейността на етнографската работилница под ръководството на Стойна Кацарчева. / Тя е създадена също през 2000г. /
Чрез срещи с най-възрастните жители на селото, по словесните им описания се възстановяват позабравени фолклорни празници и детски играчки.
Бабите в селото искат децата да ги учат на компютри и децата проявяват желание да се занимават със своите баби, което пък се оказва много добър възпитателен похват.
Това е вторият “випуск” от интернет пенсионерки
включeни във втория етап на програмата
“Деца учат баби на Skype”
Миналата година своята компютърна грамотност получават десет жени на зряла възраст от селото. Причината за желанието им да влязат във виртуалния свят се дължи на факта, че много от децата и внуците на обучаемите са отдавна зад граница или живеят в по-големите градове на страната. Идеята е много добра, защото от друга страна децата се научават да обясняват разбираемо своите знания, а също така и да преговарят вече усвоеното в часовете по компютърно обучение. А и се чувстват полезни, щом дават ум на толкова възрастни хора.
За благодарност, бабите също предават своя опит на децата по тъкачество, изработване на кукли от природни материали, готварство и плетене.
За Детската шекспирова театрална школа " Петровден " съм Ви разказвала
тук
а за интеграцията на деца с увреждания
тук
28-април-2011г. Пазарджишкото село Паталеница отново е център на театралното изкуство. Този път обаче не с Шекспирови произведения. На сцената на читалището е представена постановката" Старо село накрай света " по Недялко Йорданов. Пиесата е режисирана от Иво Русев, а актьори са самодейци от Паталеница. Самодейците пресъздават българската народопсихология, под режисурата на професионалния актьор Иво Русев. Героите на Недялко Йорданов в затънтеното селце живеят с болката на емигриралите им деца в Америка след 10 ноември 1989 г. и търсят утеха в селската кръчма.
**************************************************************************************************
И накрая ще добавя само, че нещата направени с мерак имат удивителната сила да оцеляват и да напомнят, че дълг на всяко поколение е да направи възможно приспособяването на най- доброто към днешния живот.
Благодаря ти родно село за този урок !
*******************************************************
Източници : Новини от Пловдив и Региона –
http://www.DarikNews.bg
http://www.diuu.bg/novini/pechat_190311.htm
http://patalenica.com/web/history.html
http://www.marica.bg/show.php?id=48243
http://www.telecablenet.com/bg/listing.php?tr=&ID=175
http://www.telekabeltv.bg/bg/news/1130.html
http://news.plovdiv24.bg//273090.html
а именно :
Aнонимен
на 23.07.2011 г. Там има и лудница и хората от това село са побъркани!Стига вече - все едно и също.....
В случая - незнам кой точно е побъркания, но ако хората наистина мислят така за нещо толкова положително, което се случва там, то тогава - Господ да ни е на помощ !
И не да ми викат - стига вече едно и също - ами по всички новини трябва да има именно такива репортажи !
Иначе що не свиркаш за тия премиери :) по отрано. Тая година като гледам пак го изпуснахме представлението.
И много съжалявам. Дано да дойдат в Пловдив и медиите да дадат гласност по-отрано, че да го гледаме, но атмосферата няма да е същата, освен ако не го играят пак на открита сцена.
Очаквай продължение за чеверметата :))))))))))))