Югът на Индия и днес не е особено познат. Той е доста встрани от местата, натрапени от туристическата реклама, и затова едва един от десетима пристигнали в Индия стигат до него. Дори да обърне цялата литература, никой не може да добие и бегла прeдстава какво му предстои да види там. На юг са истинските джунгли, най-красивите океански брегове и знаменитата архитектура на дравидите. На юг са храмовете, големи като градове. На юг дори и хиндуизмът е по-различен от северния. Югът просто е друга Индия.В тропическия юг на Индия са се запазили остатъци от древна култура, която все още не е достатъчно добре проучена. Тя е остатък от старите дравиди – коренното индийско население. Има основание да се твърди, че дравидите са създали т.нар. “Харапска цивилизация” в долината на р. Инд преди 5000 години. Повечето хора, който днес живеят на юг, са по-черни дори от негри и са толкова различни, че някои изследователи са склонни да ги класифицират в отделна раса.

 Всеобщо е мнението, че храмовият комплекс Минакши е най-величественият от храмовите градове на Южна Индия.


Храмът Минакши  - ако не е едно от чудесата на света, той със сигурност е сред най-забележителните култови сгради на земята.

Намира се в центъра на гр. Мадурай или Градът на празниците – столицата на старата Пандавска държава. Историците казват, че бил преуспяващ град още по времето, когато първият император Октавиан Август седнал на трона в древния Рим. Със своите по-малко от милион жители днес Мадурай не може да има претенции за голям индийски град.
Самият  храм има форма на правоъгълник със страни 258 на 223 м и покрива обща площ от 58 кв. км. Има шест концентрични кръга вътре с по-малки кули.

Храмът Минакши носи името на царска дъщеря, която се родила с непривлекателна външност и имала три гърди. Някакъв мъдрец й предсказал, че ще стане красавица, чак когато срещне жениха си.
Минакши открила своя бъдещ съпруг не къде да е, а на свещената планина Кайлас.  И той бил самият Шива. Богът й казал да се върне в града, където той щял да дойде след осем дни под името Сундарешвара или „Властелин на красотата“. Това е едно от многото имена, с които Шива е известен в Южна Индия.
Всяка година тук се празнува сватбата на Минакши с бог Шива, а всяка вечер, точно в 21ч. , статуите на семейната двойка се пренасят в спалнята им, полагат се на леглото ....



и храмът се затваря.
 


Най-старите останки на Минакши са отпреди две хилядолетия. В сегашния си вид храмът е от времето на цар Тирумала Наяк – 1623 г. Според мнозина в него съжителстват красотата и гротеската, а понякога посетителят може да открие вътре това, което по нашите географски ширини наричаме кич. Въпреки всичко Минакши е величествен и се смята за най-прекрасното произведение на средновековната индийска архитектура.


Тясна уличка  отвежда до един от четирите входа на храма. Над входовете се издигат богато украсени кули, високи 51 м, наричани гопури.



По тях са изваяни  фигури на божества от пантеона на хиндуистите -  точно … 330 милиона. Разбира се, не всички имат свое име, но числото, твърдят, било точно.





Една от вътрешните гопури  е облицована със злато, но достъпът до нея за нехиндуисти е забранен.


 Най-високата е наречена Раджа гопура или Царската. От птичи поглед тук, разположени в косите на огромно чудовище, захапало върха на кулата, можем да добием по-ясна представа за града-храм.









Това е Входът на осемте шакти или женските божества. Те са изобразени на осем колони от двете му страни.


Шахастрасамба Мандапам или Залата на хилядата колони. Всъщност броят им бил точно 997, но не той е удивителен, а ювелирната им изработка. По телата им са изваяни безброй конници, митични същества и герои от индийския епос.




Повечето от влезлите в тази зала носят кокосови орехи, които разбиват на определено място в каменния под. Течността потича, а храмовите служители събират черупките, за да направят място на новите приношения към богинята Минакши.







В Минакши са събрани огромно количество скъпоценни камъни. Намират се зад масивна врата, охранявана от шестима жреци. Там са и дрехите на боговете. С тях обличат статуите по време на тържества.Хиляди перли са втъкани в тях, а цената им е нечувана.Забележителен диамант бил вграден в обицата за носа на богинята, която се пази зорко в светилището, до което не допускат друговерци.
От стотици редки по форма и големина бисери е изработена и великолепната корона на Минакши. Перлите са вадени векове наред от океана. Специално с това се занимава един от малките народи на Индия – парава или „летящите риби”, които живеят в югоизточната част на страната. Преди години бил направен експеримент – състезание между гмуркач парава, който не използва при работата си никакви съоръжения и специално екипиран водолаз. В края на деня уловът на туземеца бил многократно по-голям.

В предната част на храма има езеро, наречено " Златната лилия ". То е предназначено за ритуални измивания.




Храмът си има и свой слон, който, ако му дадеш монета, те благославя, като те докосва с хобот по главата.


След като се стъмни навън, в Минакши влизат музикантите. Със странните си инструменти те потапят поклонниците в приятно отпускаща, сякаш неземна музика.


За да се разбере всичко , явно ще са нужни дебели книги. Невъзможно е за няколко дни да се проумее създаваното в продължение на векове, затова нека просто да го усетим.























Източник :

http://www.runitravel.com/2011/03/02/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B8/
RUNITRAVEL – Път без край
http://bg.thecircumference.org/meenakshi-temlpe

Снимки :

http://www.google.bg/search?q=%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B8&hl=bg&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=VziVT8nBDYTXtAag67ySCA&ved=0CDUQsAQ&biw=1440&bih=703&sei=XDiVT5rhL4L_4QTd5eTQDw

http://turj.ru/blog/history/1770.html

Тук е по-красиво от Дисниленд и има прекрасни произведения на изкуството,макар и създадени от езичници предимно във времето между XI и XVIII век,но Харапската цивилизация определено не е създадена от дравиди. Доказва го и естеството на надписите върху плочките намирани там,които имат своите аналогии в Шумер и Елам,а както знаем,шумерите и еламците са отишли в земите си като преселници от неолитната Варненска цивилизация и по-точно: от района между Стара планина и Днепър. Известни са и походите на Източния Дионис към Индия и Китай между 3000-2000 г.пр.Хр.: неговите придружители констатират,че коренните жители на земите,в които се намират днешните страни Индия и Китай са били толкова изостанали,че ходели голи или облечени в кожи,а храната им била основно сурово месо и кори на дървета.

Лично аз нищичко не знаех за този храм до преди 2 дни, когато го видях, гледайки едно филмче за пирамидите.
http://www.youtube.com/watch?v=_N13Jo174kg
В 18 до 20 мин. се споменава за храмовия комплекс , като го определят като един от най-древните строежи в Индия, потресаващо красив, с неустановена възраст, ориентиран по същия начин като пирамидите.
И тъй като ме впечатли с красотата си, потърсих материали за него.